Има хора, които живеят за другите, а не за себе си. Такива хора не мога да ги разбера, защото постоянната ти мисъл е "какво ще кажат хората" това те ограничава, не ти позволява да бъдеш това, което си и да правиш това, което ти харесва и те прави щастлив. Други хора, които не мога да приема са тези, които живеят, за да обсъждат и да коментират другите. Според мен това е избиване на комплекси и отместване на вниманието от самите тях.
Неблагодарни... любимият ми тип хора хаха. Човек, на който си помагал стотици пъти, подкрепял си го и един единствен път не си и край... вече не си приятел, не си близък... ти си никой в техните очи, без значение, че може би благодарение на упората и подкрепата ти е станал това което е! Тук идва следващата моя любима фаза- свръхсамочувствие, хора, които забравят от къде са тръгнали. "Ехооо земята те вика, приземи се!"
Лицемерите... толкова често срещани, че чак се плаша. Аз съм от хората, които мразят лицемерието, защото предпочитам ако някой не ме харесва да не ми говори, да не ме поздравява, вместо да се прегръщаме и целуваме, а да не сме си приятни. Аз съм такава, ако някой човек не ми е приятен, на мен ми е "изписано" на челото, че не го харесвам, личи ми и не искам да го променям, защото не искам да бъда фалшива.
Съжалявам, че тази статия стана малко негативна, но такава е темата. Сигурна съм, че не съм единствената, която не понася такова поведение.
Коментари
Публикуване на коментар