Здравейте, читатели
днешната тема е свързана с пътуване (моя голяма страст) реших да ви направя част от нашата семейна, кратка ваканция за уикенда. Ще ви разкажа за местата, които посетихме и впечатленията ми от тях.
Първата ни спирка беше Велико Търново, град който според мен е един от най-красивите и богатите на история Български градове и наистина си заслужава да се посети и то не веднъж.
Велико Търново е един от най-старите градове в страната, като историята му датира отпреди повече от пет хилядолетия. Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII - XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.
Най-значимият паметник на културата във Велико Търново е средновековната крепост Царевец, разположена на едноименния връх, заобиколен от три страни от р. Янтра. За това беше нашата първа спирка. Това е място спиращо дъха, заради невероятните гледки, които се разкриват от него. Изпитах много голямо възхищение към хората, които са построили всичко това на ръка.

Разкопките показват, че Царевец, макар и опасан от крепостна стена, не е бил затворена крепост, а истински средновековен град, в центъра на който се е издигал дворецът, църквата „Св. Петка”, множество жилищни и стопански сгради, водохранилища и бойни кули.


През епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) Велико Търново е притегателен център за будните българи. Градът е и център на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество.

След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Велико Търново е временна столица на държавата. През 1879 г. в града се свиква Първото Учредително събрание, на което се приема т.нар. Търновска конституция. Пак тук се свиква и Първото Велико народно събрание, което избира за български владетел княз Александър I Батенберг (1857 г. – 1893 г.)
След което се разходихме из старата част на Велико Търново, която ни пренесе в миналото. Вървейки по улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улицата на занаятите), имахме възможност да разгледаме сгради, издигнати преди повече от 200 години, както и да усетим една изцяло различна атмосфера.

Следващата ни спирка беше музеят Мини България. Това е първият по рода си парк музей с макети на исторически и културни забележителности на България. Беше наистина изключително удоволствие да разгледаме всичко. Макетите бяха страхотни, толкова реалистични и изпипани в детайл, че за секунди те пренасят на местата, където се намират реалните.
Заслужава си и вие да го посетите ако все още не сте, защото е много интересно и си заслужава да му се отдели време.
Обиколката на Велико Търново приключи с не безизвестното шоу "Звук и светлина". Това е едно наистина невероятно преживяване, което те кара да настръхнеш и да не отделяш поглед. Ще прикача снимки от интернет за да придобиете представа ако все още не сте ги виждали.
Аз лично не направих нито един кадър по време на шоуто, защото исках да се насладя изцяло на мига. За разлика от 50% от посетителите, които не спряха да снимат и да правят лайфове за социалните мрежи, което не е приятно за околните, защото светкавицата пречи.
След това се прибрахме в хотела за заслужена чаша вино и сън. Избрах Park Hotel Raya Garden и останахме доста доволни. Атмосферата беше много приятна, стаите бяха с интересен интериор, заведението също, а и храната беше много вкусна. Виното също беше добро и беше тяхното собствено производство.
Направихме много красиви панорамни снимки на гледката от там, които ще видите по надолу в статията. Неговият силует наподобява средновековна българска крепост и се вижда от десетки километри. Голям бронзов лъв пази входа на паметника. На останалите три страни на сградата са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора- бойните полета при защитата на прохода.
Последна спирка беше Карлово (градът на розите), както знаете тук е роден Васил Левски и в негова чест е построен музеят Васил Левски. В него се намират шест сгради, за които може да намерите повече информация в интернет. Ние не влизахме в музеят, защото времето напредваше.

Така приключи нашата малка екскурзия из някои красиви кътчета на нашата прекрасна България. Прибрахме се вкъщи леко уморени, но и много удовлетворени.Посетихме много интересни места, за съжаление не успяхме да видим всичко, което бяхме набелязали, но посетихме едни от най-важните.
днешната тема е свързана с пътуване (моя голяма страст) реших да ви направя част от нашата семейна, кратка ваканция за уикенда. Ще ви разкажа за местата, които посетихме и впечатленията ми от тях.
Първата ни спирка беше Велико Търново, град който според мен е един от най-красивите и богатите на история Български градове и наистина си заслужава да се посети и то не веднъж.
Велико Търново е един от най-старите градове в страната, като историята му датира отпреди повече от пет хилядолетия. Разцветът на Велико Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII - XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.
Най-значимият паметник на културата във Велико Търново е средновековната крепост Царевец, разположена на едноименния връх, заобиколен от три страни от р. Янтра. За това беше нашата първа спирка. Това е място спиращо дъха, заради невероятните гледки, които се разкриват от него. Изпитах много голямо възхищение към хората, които са построили всичко това на ръка.

Разкопките показват, че Царевец, макар и опасан от крепостна стена, не е бил затворена крепост, а истински средновековен град, в центъра на който се е издигал дворецът, църквата „Св. Петка”, множество жилищни и стопански сгради, водохранилища и бойни кули.


През епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.) Велико Търново е притегателен център за будните българи. Градът е и център на Първи революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. срещу османското владичество.

След Освобождението на България от османско владичество през 1878 г. Велико Търново е временна столица на държавата. През 1879 г. в града се свиква Първото Учредително събрание, на което се приема т.нар. Търновска конституция. Пак тук се свиква и Първото Велико народно събрание, което избира за български владетел княз Александър I Батенберг (1857 г. – 1893 г.)
След което се разходихме из старата част на Велико Търново, която ни пренесе в миналото. Вървейки по улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улицата на занаятите), имахме възможност да разгледаме сгради, издигнати преди повече от 200 години, както и да усетим една изцяло различна атмосфера.

Следващата ни спирка беше музеят Мини България. Това е първият по рода си парк музей с макети на исторически и културни забележителности на България. Беше наистина изключително удоволствие да разгледаме всичко. Макетите бяха страхотни, толкова реалистични и изпипани в детайл, че за секунди те пренасят на местата, където се намират реалните.
Заслужава си и вие да го посетите ако все още не сте, защото е много интересно и си заслужава да му се отдели време.
След това се прибрахме в хотела за заслужена чаша вино и сън. Избрах Park Hotel Raya Garden и останахме доста доволни. Атмосферата беше много приятна, стаите бяха с интересен интериор, заведението също, а и храната беше много вкусна. Виното също беше добро и беше тяхното собствено производство.
На следващият ден вече отпочинали и закусили потеглихме към Габрово. Разгледахме града само с колата, защото всички празнуваха Цветница и беше доста голяма лудница. И поради тази причина супер спонтанно решихме да отидем до Шипка.
Последна спирка беше Карлово (градът на розите), както знаете тук е роден Васил Левски и в негова чест е построен музеят Васил Левски. В него се намират шест сгради, за които може да намерите повече информация в интернет. Ние не влизахме в музеят, защото времето напредваше.

Така приключи нашата малка екскурзия из някои красиви кътчета на нашата прекрасна България. Прибрахме се вкъщи леко уморени, но и много удовлетворени.Посетихме много интересни места, за съжаление не успяхме да видим всичко, което бяхме набелязали, но посетихме едни от най-важните.
Когато имате време, инвестирайте го в България. Пътувайте из нашите красиви и богати на култура градове, които ще ви накарат да се почувствате горди с историята ни. Нашата страна е много красива, но заради начина ни на живот не виждаме красотата й.



































Коментари
Публикуване на коментар